Фокусът на европейското законодателство е върху безпрецедентния капацитет на технологичните платформи драстично да усилват и ускоряват разпространението на информация чрез алгоритми.
Повечето потребители, които реагират на тези публикации, вероятно дори не знаят за какво става дума и не се замислят дали в тях има нещо вярно - емоциите са заразни и лесно предизвикват емоции.
Политическите спекулации и морето от пълни измислици по темата в социалните мрежи объркват хората.
В двете държави кремълската дезинформация се разпространява от политически и институционални представители и шества свободно в утвърдените медии.
Карлсън дори надмина очакванията като не просто задаваше удобни въпроси на руския президент, а използваше знакови формулировки на кремълската пропаганда.
Наблюдава се значително разминаване между реалната инфлация и възприятията на потребителите.
Пропагандата на Кремъл представя Запада като морално деградирал и безнравствен.
Кремъл целенасочено и последователно изопачава и дори "пародира" съществуващите норми на международното право.
По данни на Европейската служба за външна дейност Русия е сред най-активните разпространители на дезинформация.
Има проблем с разбирането за достоверност и надеждност на източниците на информация в българските медии. Посочването на източника не е достатъчно, за да бъде определена информацията като "вярна".
Твърденията на Русия за съществуването на подобни лаборатории в Украйна, при това собственост на американските военни, не са подкрепени с никакви факти.
Целта на Русия не е да представи действията си като законни, а като оправдани на принципа "след като за едни може, защо за други да не може".